Малко история

Благодарение на ценните си свойства морския зърнастец намира широко приложение в медицината в Азия в продължение на хиляди години. Също така широко се изучава и прилага и в Русия.

Сред най-древните източници, в които се споменава за морски зърнастец са трактати на тибетски монаси. Въпреки това, морският зърнастец получава признание около 200 г.пр.н.е, по време на военните походи на Александър Македонски. Изтощените войници забелязали, че конете им се хранят с плодове от непознати дръвчета. Решили да опитат и те непознатите плодове. Няколко дни по-късно войниците и конете били изпълнени с енергия. От тогава този плод се нарича с латинското име "hippophae", което в превод означава "блестящ кон". Александър Македонски пренесъл плодните дръвчета в Европа. Морският зърнастец е широко разпространен в Азия, Европа и Русия, а отскоро и в Канада.
 
Според друга легенда Чингис хан, основател на Монголската империя - една от най-големите империи през 13-ти век се позовава на три фактора: добре организирана армия, строга дисциплина и морски зърнастец.